Български киноложки клуб бигъл
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
12.12.2017 06:31:10

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
4937 Публикации в 225 Теми от 247 Членове
Последен член: Guagua
* Начало Помощ Вход Регистрация
+  Български киноложки клуб бигъл
|-+  Бигъл - общ форум
| |-+  Клубове и развъдници за породата бигъл
| | |-+  Киноложки клубове - трябва ли да ги има и каква е тяхната функция.
« назад напред »
Страници: [1] Изпечатай
Автор Тема: Киноложки клубове - трябва ли да ги има и каква е тяхната функция.  (Прочетена 15300 пъти)
Иван Панайотов - vano
Администратор
Потребител герой
*****
Публикации: 1086



WWW Ел. поща
« -: 13.04.2012 12:47:31 »

Ето един интересен материал, който ми попадна, докато се ровех из нета:

Киноложките клубове

Какво представляват и защо съществуват?

За да се даде точен отговор на тези въпроси, трябва да се обясни как се създава киноложки клуб и какъв е предметът на неговата дейност.

Трябва да са налице предпоставки за създаването на такъв клуб, а такива има, когато развъдчици, притежатели и любители на дадена порода осъзнаят необходимостта от организирана и целенасочена киноложка дейност, свързана с обмен на информация по въпросите за селекцията, отглеждането, храненето или спорта с кучета. Киноложкият клуб е сдужение с идеална цел, обединяващо на доброволни начала тези лица с педагогическа, научна, художествена цел и от любовта им към породата, както и с желанието тя да бъде запазена. Клубът може да бъде за една или наколко близки по птоизход, екстериор и работни качества породи. Той има за цел селекционирането, и разпространението на кучета от конкретна порода, както и соигуряването на всички свързани с това дейности, с пропаганда и научна работа при пълното и точно спазване на стандарта на породата, на правилниците на FCI и изискванията, свързани с особеностите при селекцията на съответната порода.

Инициативният комитет за създаването на киноложкия клуб трябва да се изготвил проектоустав и проектоправилници за дейността на клуба, които да бъдат разгледани и одобрени на учередителното събрание. Те не трябва да противоречат на съществуващите такива на FCI. На учередителното събрание се избират членове на управителния съвет, които са: председател, зам.-предстедател на сдружението и председателите на отделните комисии.

За постигането на тези цели сдружението изпълнява следните задачи:
- Разпространява научно-методически, практически и организационни знания чрез събрания, срещи, беседи, семинари и други форми.
- Участва в международни организации и осъществява международни контакти със сродни такива.
- Съдейства на своите членове за разкриване на практика в отглеждането на расови кучета и защитава интересите им.
- Организира изложби, изпитания и състезания.
- Разпространява и популяризира новости в областта на кинологията и ветеринарната медицина.

Сдружението набира свои средства от:
- Членски внос, чиито размер се определя от Общото събрание на клуба;
- Встъпителна вноска от членовете, която се определя по същия начин;
- Доброволни вноски и дарения;
- Дребни доходи, реализирани от продажба на рекламни материали, свързани с дейността на клуба;
- Допълнителни приходи, получени от издаване на клубна документация.

Права и задължения на членовете на клуба са:
Кандидатът за член трябва да се е запознал с устава и правилниците на сдружението и да е съгласен доброволно да ги спазва.
Като едно от изискванията на FCI, в киноложкия клуб не се допускат професионални търговци на кучета.
Право на всеки член  е да избира и да бъде избиран в ръководството на сдружението.
основният смисъл за съществуването на киноложкия клуб е необходимостта от упражняване на контрол над селекцията и развъждането, за да бъде запазена породата. Целта е да бъдат произвеждани кучета, максимално близки до стандарта, а кучета с отклонения и генетични дефекти да не бъдат допускани до разплод (на такива кучета клубът не издава родословия. Ето защо всяко куче без родословие влиза в тази категория).

Масово наричаните изложби, всъщност са прегледи за селекционна годност, които категоризират кучетата, според екстериорните качества, характера и поведението им в ринга.  На тях се отсяват годните от негодните за разплод кучета. Не е тайна, че изложбите провеждани от клубовете, са най-организирани, с най-масово участие на кучета от една порода и с най-компетентно съдийство в рамките на една национална федерация. В международните правилници за селекция и развъждане е регламентирано конкретно за всяка порода дали само оценка от изложба е достатъчна, или за развъдния процес са нужни и оценки от специфични изпитания (каквито се правят например при немските овчарки и ротвайлерит).
Минималната възраст за заплождане е различна за всяка порода, това е регламентирано в правилниците и трябва да се спазва точно от развъдчиците. Този контрол също е задължение на клубовете.
Всеки селекционер може да подаде молба чрез клуба в БРФК за име на развъдник. Клубът е длъжен да контролира правилното използване на имената и да не допуска спекулации с чужди утвърдени имена.

Много от притежателите на расови кучетасмятат, че клуба слжи единствено за издаване на родословия и се обръщат за членство в него, чак когато кучетата им забременеят или вече са родили. Независимо от това колко качествени са тези расови кучета, приплодите, получени от тях, не могат да придобият родословия, тъй като не са преминали по определения ред от клуба за допускане до селекционна годност и клубът не е извършил контрол над заплождането и раждането. Този контрол не означава, че клубът ще ви задължава да извършвате заплождания по определена от него схема. Той може да предотврати нежелателни заплождания, при които се рискува да се получат поколения с дефекти. От клуба единствено могат да ви бъдат препоръчани покривания. Надзора, който извършва клубът при дадено заплождане, се изразява в констатиране на заплождането, формулирано с акт за заплождане. При раждането се попълва акт за раждане, който съдържа информация за родителите на кучилото. Следващият документ, който се поплва след определено от клуба време, е актът за оглед - документ, попълващ се на вече поотраснало кучило. В него се посочва дали има кученца с генетични дефекти, нямащи право на родословия и съответно на разплод. Преди издаването на родословията се извършва татуиране, което се документира с акт за татуиране. Въз основа на тези документи клубът може да издаде родословия, които ще бъдат валидни. Всяко родословие съдържа информация за самото куче, като в него е описан номерът, под който кучето е записано в регистъра на БРФК, датата на вписването, името на кучето, неговата порода, полът му, цветът му, датата на раждане, татуировъчният му номер, номерът в племенната книга на клуба, собственикът и неговият адрес, както и данни за производителя му. Трябва да има печат от клуба, под чиито надзор е протекла селекцията, и най-накрая, печат на БРФК като последно изискване, правещо документа валиден и извън границите на България. Задължителна част от родословието е и информацията за родителите и прародителите н акучето, която трябва да бъде колкото се може по-пълна. Отговорникът по селекция и развъждането от клуба записва всички кучета с техните данни в племенната книга на клуба. В края на всяка година, клубовете предоставят на БРФК списък с възрастните кучета, допуснати до разплод, за да бъдат вписани в националната племенна книга.

Исперих Бурханларски
Активен

Само две неща са безкрайни - Вселената и човешката глупост, като за първото не съм сигурен.
Алберт Айнщайн
Страници: [1] Изпечатай 
« назад напред »
Отиди на:  

Powered by PHP Powered by PHP Powered by SMF 1.1.21 | SMF © 2006-2009, Simple Machines Валиден XHTML 1.0! Валиден CSS!