Български киноложки клуб бигъл
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
12.04.2021 06:35:24

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
4938 Публикации в 225 Теми от 263 Членове
Последен член: калин
* Начало Помощ Вход Регистрация
+  Български киноложки клуб бигъл
|-+  Бигъл - общ форум
| |-+  Лов с бигли
| | |-+  Изисквания към гончето при лова на заек
« назад напред »
Страници: [1] Изпечатай
Автор Тема: Изисквания към гончето при лова на заек  (Прочетена 11243 пъти)
Иван Панайотов - vano
Администратор
Потребител герой
*****
Публикации: 1087



WWW Ел. поща
« -: 23.08.2011 21:48:27 »

Изисквания към гончето при лова на заек

сп. "Лов и Куче", септември 2006 г.

Гончето трябва да  вдигне заека и да го преследва по следата с глас, указвайки по този начин местонахожде­нието му. Това накратко е всич­ко, както изглежда, за процеса на лова на заек с гонче.
Но освен това са необходи­ми опит, издръжливост и ред други качества!
Преди всичко за този нелек лов се изисква от гончето да притежава в съвкупност много други качества: търсене, усет, майсторство при преследването (опит), настойчивост, бързина, упоритост.
За лов на хищници - вълци, лисици, чакали - е необходима и злобност. А за да бъде ловът приятен, гончето трябва да бъде обучено и на послушание преди всичко на идване при повикване или изсвирване със свирката и с рога, умение да се движи редом до ловеца, без да се дърпа, пре-
ди и след лова, отзоваване, ид­ване на гласа на водача в слу­чаите, когато той е вдигнал ди­веча и желае да посочи на гончето следата.

Търсене. Ловът на заек с гонче обикновено се провежда в места, където популацията от заек не е голяма. Така че първото изискване към кучето е доб­рото търсене. Много гончета, след като ги пуснат в гората, се държат бли­зо до ловеца, а някои дори се плашат и не се откъсват от кра­ката на ловеца, непрекъснато оглеждайки се и ослушвайки се да не загубят водача си. Има и такива, които предпочитат да вървят по пътищата и не прояв­яват желание да влизат в по-гъс­тите места; накратко чакат во­дача сам да вдигне заека и да им посочи следата. Доброто гонче трябва да има добро търсене, достатъчно широко, за да се проверят всич­ки възможни места, където може да е залегнал заекът, дори ако трябва да се поотдалечат от водача за известно време. При това обаче търсенето следва да е в посоката, в която се движи ловецът. Опитното и послушно гонче винаги проверява движе­нието на ловеца през определе­ни интервали от време, преси­чайки следата му. Ширината и дълбочината на търсенето трябва също така да са и осмис­лени. Гонче, което след пуска­нето да търси не попада в полезрението на водача цял ден, е много трудно за управление по време на лова. То вдига дивеча толкова далече, че за ловеца е трудно да чуе не само вдигането на звяра, но и последващото го­нене по следата. Маниерът на гонене зависи, разбира се, и от това на какъв дивеч ловувате. Ако на заек осо­бено широко и дълбоко търсене не е необходимо, то при хищни­ците е изключително необходи­мо гончето да търси в дълбочи­на, обезателно изследвайки всички полянки и островчета от дървета (гора), за да хване сле­дата на лисицата, и особено на вълка.
Заключителната част на всяко търсене е вдигането на звяра. Широкото и бързо търсе­не трябва да бъдат добре ос­мислени, така че ловецът да е сигурен, че там, където е минал, не е оставил дивеч зад себе си.
Търсенето - това е ширина, дълбочина, бързина, самостоя­телност и т. н. Важно е също та­ка и умението на гончето да из­следва точно тези треви и храс­ти, неговата увереност, че точно там се крие дивечът, неговата способност да го "открива". На повечето ловци е известно, че има гончета, които като че ли "знаят" точно къде да намерят дивеча, често ги наричат "откри­ватели".

Обоняние. При намирането на звяра и неговото вдигане от лежанката и преследване с глас обонянието е основното необ­ходимо качество. Вярно, да се държи следата на дивеча е въз­можно само тогава, когато гон­чето има добро обоняние. Обонянието дава възможността на кучето да преследва заека в храсталаците, през горските пъ­тища и къде е завил под ъгъл, безгрешно да прецени коя сле­да е по-прясната, а също така да разплита двойките и тройки­те, които звярът прави за заблу­да на преследвача си.

Майсторство. Когато заекът е вдигнат, на помощ на гончето идва неговият опит или май­сторство, тоест умението му да следва вдигнатия звяр. Тук е ва­жен опитът на гончето, усвоен при тренировките, да разчита правилно заешките следи и хит­ростите, които дивечът прилага да ги прикрие, умението да ра­боти на кръгове и да проверява всички подозрителни места, къ­дето е възможно да се е скрил дивечът.
От майсторството зависи непрекъснатостта на гоненето, неговата красота и резултатност. Умението да се намери от­ново следата, когато от страст я е подминало, бързото намиране отново, замълчаването за съв­сем кратко - няколко секунди само, без обаче да се губи об­щата музикалност на гона. Пау­зите при отдаването на гласа, когато гончето се опитва да на­мери отново загубената следа, понякога за 10 - 20 минути, нару­шават общата хармония на го­ненето.
Придобиването на май­сторство при преследването на заешката следа е възможно са­мо след дълги тренировки, ето защо е важна предварителната тренировка преди ловния сезон.

Упоритост. Това качество е също изключително необходи­мо при работата на гончето и за успешния лов. То определя упо­ритостта на гончето да следва дирята, неговото нежелание да остави гонения звяр, старание­то му на всяка цена да открие отново загубената следа и да преследва.
Старият и опитен гончатник Н. П. Кишенский, един от първи­те теоретици на лова с пушка и гонче, е написал: "Първото и най-важно качество на гончето е неговата упоритост. То трябва да работи само, нечувайки и невиждайки човека, да гони прес­ледвания звяр дотогава, докато не бъде убит от ловеца."
Много добре е, когато тази упоритост може да се проявява дълго от кучето при различни метеорологични     условия вятър, дъжд, сняг.

Бързина. Общата картина на гоненето няма да е така ефективна без бързината и рязкостта, с която доброто гон­че преследва звяра. Сред ловци­те е разпространено мнението, че бързината не е много необхо­дима за доброто гонене, че твърде бързото гонче губи сле­дата и да се добие заек с него е трудно. Този възглед е разпрос­транен заради това, че много млади и неопитни гончета проявяват излишна енергия, без при това да имат необходимия опит. Погрешно е безсмислено­то тичане да се отъждествява с т. нар. бързина на гонене. Трябва да се знае преди всичко, че както бързото, така и бавното гонче гони с всички си­ли, така че въпросът за добрата скорост остава открит. Ако се има предвид,  че при бързото бягане гончето не може добре да използва обонянието си, то­ва е съвсем невярно, тъй като и бавното гонче гони с все сили, така че и при него дишането е затруднено. В полза на бързите кучета говори и фактът, че тъй като се намира близо до дивеча, то хваща и по-силната миризма. Звярът, като слуша близо след себе си кучето, няма възмож­ност да прояви тази хитрост, да прави лъжливи завои, да сдвоява следите си и т. н., което оби­кновено прави при по-бавното преследване. Не говорим за то­ва, че при бързото гонене зае­кът прави по-прави кръгове и е по-лесно да се отстреля.
При бавните гончета дивечът върви с такава скорост, че може да прави какви ли не хитрини - да се връща по следата, да пра­ви двойки и тройки, да прави от­скоци. Вярно, че при това той спира често, ослушва се, затаява се и така е по-лесна мишена от втурналия се като стрела из­под бързото гонче.
Разбира се, бързото гонче трябва да има добро обоняние, иначе гоненето, лаят, често ще спира, когато кучето подмине някой завой на дирята и се опи­тва да я открие отново.
Обикновено се отдава пред­почитание на бавните гончета, защото ловците, които ги изпол­зват, ловуват често на едни и съ­щи места, където преходите на дивеча са добре известни: ловецът застава на пътеката и чака вдигнатия от гончето дивеч да дойде. В някои случаи със зас­таването на дивечовите върви­ща заекът веднага се появява пред ловеца и той не може да разбере сам ли го е вдигнал, или това е гоненият от кучето, и про­дължава да чака лаещото гонче.

Злоба. Злобата е вродено ка­чество на гончето, която го кара да преследва хищниците прио­ритетно, като често оставя го­нения заек заради свежата ли­сича следа в близост. Злобата кара и някои гончета да преследват възрастни вълци, както и често да влизат в неравни битки с тях. Това ценно качество е по рождение, то може да се дораз­вие от опитния водач, но не мо­же посредством дресировката кучето да стане злобно.

Настойчивостта е съвърше­но необходима при лова в голе­ми горски масиви, оврази и пре­сечени местности, блата и мес­тности със съборени от буря дървета. Особено важна е нас­тойчивостта при няколкодневен лов. Такива гончета могат дори на третия ден да работят с необ­ходимото темпо от сутринта до вечерта, ще могат да проявят достатъчно енергия в търсенето и няма да оставят гонения заек и да се върнат твърде бързо при ловеца.

Изключително важно ка­чество на гончето, това, което го отличава от другите породи кучета, е неговият глас.
Глас. Гласът на гончето, не­говата сила, тембър, красота, фигурност, непрекъснато отда­ване по следата превръщат този лов в истински празник, доставя огромно наслаждение на ловеца и прави несравнимо преживява­нето. Гласовите данни на гонче­тата са разнообразни както по сила и тембър, така и по мание­ра на отдаването по следата. Ето и някои от видовете глас:
-  обикновен - има малко ха­рактерни особености, лишен е от преливане, недостатъчно напрегнат и страстен;
-  ярък - означава, че гончето често отдава глас при гонката, без премълчаване;
-  плачлив - гончето сякаш плаче по следата, тоновете се сливат, напомнят вопъл;
-  заливащ се глас - този глас не се ограничава с една-единствена нотка, а някак си се из­меня, преминаващ от ниски към високи и обратно. Когато куче с такъв глас преследва дивеча, ни се струва, че по следата не е са­мо едно гонче, а няколко, група;
-  редкогласност - такова гон­че при преследване отдава глас твърде рядко, с дълги паузи;
-  слабогласност   -  отдава глас и тогава, когато не е на сле­дата. Особено често това се случва с млади страстни гонче­та, които дори когато са изгуби­ли дирята, продължават да лаят от възбуда. Слабогласноста при младите гончета, макар и неже­лателна, е простима. При про­дължителна слабогласност оба­че гончето може да премине към лаене на пусто;
-  лаене на пусто - това са гончета, които отдават глас без наличието на каквато и да е диря.
Гласът на гончето не може да се подобри с никакво обуче­ние: това е природно качество, предаващо се по наследство, вследствие на което гончета с добри гласове трябва особено да се ценят като производители.
Гласът на гончето, в зависи­мост от това на какво животно гонят, е променлив. Така напри­мер по заек гласът е без особе­на страст, на равни интервали, не много чест. По лисица гоне­нето е по-страстно и на по-чес­ти интервали. Особено красив е гонът, когато злобата кара гон­чето да гони с пълен глас, треперещо от ненавист, с характерни заливки на тона.
Страстта и по-честото отда­ване на глас при гонене на хищ­ниците се дължи на това, че тези зверове имат по-силна миризма от заека. Освен това лисицата и вълкът не заплитат следите си както заека и не отпадат така бързо.
Опитният ловец може по гла­са да определи какво гони него­вото гонче - заек или лисица.

Послушание. Изключително необходимо качество за всяко гонче. Често заради липсата на послушание може да се провали целият лов. На първо място гон­чето трябва да може да ходи на повода спокойно,  да не скача и да не се тегли. Гонче постоянно буйстващо и дърпащо се умо­рява не само себе си, но и ловеца. Необходимо е също така и търпимо отношение към домаш­ните животни. Едно предвари­телно обучение в тази насока може да ви спести много неп­риятности, а също и средства (при обезщетения за убити ко­кошки, овце и т.н.). Още повече че такава привичка се предава и по наследство.
Най-важният елемент на пос­лушанието обаче е способ­ността на кучето да се отзовава на вика на водача или на изсвир­ването на рога. Без това ловът е много труден и се превръща в мъчение не само за собственика на кучето, но и за останалите ловци в групата. Често неопитни­те ловци приемат такова непос-лушание за ловна страст, макар че страст тук няма никаква.
Активен

Само две неща са безкрайни - Вселената и човешката глупост, като за първото не съм сигурен.
Алберт Айнщайн
Страници: [1] Изпечатай 
« назад напред »
Отиди на:  

Powered by PHP Powered by PHP Powered by SMF 1.1.21 | SMF © 2006-2009, Simple Machines Валиден XHTML 1.0! Валиден CSS!